Бързата ръка

— Ето, че стигна до края на живота си, Хоман! — каза му той. — А сега ще чакам да посегнеш първи към револвера си.
Времето като че ли спря в този миг. В града не съществуваше нищо друго, освен тези мъже, които сега се измерваха с погледи. Мисълта на Уейд Хоман работеше по-бързо от всякога. Но той просто бе изпаднал в цайтнот. Трябваше да изтегли револвера и да стреля — по-бързо от всякога досега.
Просто никой не беше забелязал движение на ръце — само бяха прозвучали два изстрела.